Милен Германов навлезе в жестока серия. Германеца спечели още една титла на „Диана“ и така направи четири поредни, с което се очертава един много силен сезон за него.

Статистиката показва, че само Пепи Иванов – Санторото е правил такава серия, но той пък бие всички рекорди, след като е постигал три пъти въпросното постижение. Дилемата е дали следващата неделя Германов ще успее да се качи сам на трона, ако вземе пета поредна титла.

Ако си говорим за рекорди обаче, трябва да се отбележи, че в най-далечните времена от организирането на турнирите на „Диана“, седи едно недосегаемо, почти призрачно постижение. Подобно на рекордите от „Оупън ерата‘‘ в про тениса и времената преди това и тук има сходство. Негов автор е небезизвестният Станислав Савев – Сакса, който едно лято навърза 9 поредни титли в кесията си и добре, че именно Милен Германов беше пряк свидетел на тези рекорди, за да осветли паметта на новото поколение от участници, защото тази статистика не седи в никоя база данни по простата причина, че тогава не се водеше такава.

Но ако се върнем на сегашната неделя, трябва да кажем две неща за победителя. Той се разходи по тънкото въже на пропастта и не само, че се разходи, а почти падна в бездната срещу противник, с когото е тежък фаворит, за да спечели пък в края далеч по-лесно очаквания за най-труден мач – този срещу Радо Владимиров. Затова обаче после.

Когато цялото мъжко, патриотично общество натопи топки в студените, буйни реки на България и извърши непреодолимо геройство, за да извади вечния кръст, минус 7 градуса и кристален, чист студ, казаха „здрасти“ в сутринта на Йорданов ден и на „Тинтява 29“. Да обаче от 27-те участника всички дойдоха, въпреки че на една дузина им мина през ума дали да не си останат вкъщи и да изфабрикуват кърваво извинение. Най-големият войн – плевенският йокодзуна Пепи Иванов още от рано като ратрак биеше пъртина по пътя от Плевен към София с митичния си Шевролет. Усмихнат и в добро настроение управителят Данчо чакаше всички с кутия бонбони за именния си ден. Камен Новиков се чудеше как да си вдигне формата в очертаващия се неалкохолен ден. Извисил се над всички във високите блокове на жк „Изгрев“, Чичо Киро пиеше сутришно кафе, гледаше замислено Витоша и размишляваше дали да си купи хубава пура за тази прекрасна неделя….

В тази приятна и мила обстановка, след като разкършиха застиналите от празниците сухожилия, всички се впуснаха в безмилостната наркотична зависимост на аматьорския тенис.

Плоските удари на ITL елитния играч Краси Маринов не го спасиха срещу режещия всичко по пътя слайс на Миро Георгиев. 6-3 в полза на айтито, което се говори, че е патентовал код, с който въпреки очевиден недостиг на някои компоненти, с един единствен вирус, блокира системите на повечето противници.

Едно дерби в първи кръг също бе чакано с голям интерес. Станислав Иванов – ОФП-то излезе срещу Краси Алексиев – Манекена в битка, която трябваше да даде няколко отговора. Алексиев е от най-мотивираните нови играчи, но след като Северозапада се контролира от плевенския и русенски тенис, видинската школа в негово лице все повече се намесваше. Умната и хитра игра на ОФП-то, който беше зашеметен от показаното от кантара след празниците, му позволи въпреки всички пречки да накаже Манекена, да му изправи шапката и да не му даде да мисли все още за трона отвъд Стара Планина.

След изиграния тайбрек с Милен Германов в предишния турнир, Павел Йорданов – Папи, дойде да покаже, че вече нивото му не е това, което беше. Само че както често се случва, в този момент идва падението. Папи изчезна някъде безследно в дебрите на лабиринта от тракетории, които му предложи Футура титана Тишо Желев. Желев го приземи с 6-3 и показа, че никой не може да тръгне с лека нагласа срещу шампиона.

Във втори кръг веднага се очертаха няколко много интересни мача. Никой не може да бие обаче завършека на двубоя между Германеца и Миро Георгиев, за който си струва да разкажем. Срещата започна в нормално темпо. Германов си мислеше, че има един лесен мач за взимане. Някъде към 3-3 той разбра, че това съвсем не е така и летният такъв, завършил с тайбрек между двамата, все пак не е някакъв сън, който не се е случил. Дежавю-то беше факт. Миро поведе 5-4 и 6-5, Германов не трепна. В тайбрека, където фаворитът има удивителен коефициент от спечелени битки, той беше сигурен, че ще покаже по-голямата класа. Факт е, че това се оказа вярно, но никой не предполагаше как ще се случи. При 3-5 точки Милен направи много сериозна грешка от форхенд, който докара три мачбола на айтито. Германов реагира шампионски с два адски сервиса. В третия мачбол компютърният спец искаше да вкара в авариен режим опонента с рязко излизане на мрежата, разбира се след класическия си удар – слайс. Мастърс шампионът обаче бе в сейв моуд и направи премерен минаващ. Три мачбола се изнизаха и сензацията още не се случваше. Стигна се и до четвърти, който щеше да надмине всички очаквания за драма. В него с един екстремен къс диагонал Мирослав си отвори пътя към титаничната победа. От мрежата разделяща кортовете в неимоверна агония Милен върна топката, врагът излезе на мрежата и изигра няколко волета в краищата на правоъгълника. В печална безтегловност Милен отказваше да загине и все докарваше нещата до още един последен пирон в ковчега, който трябва да бъде забит. При последното воле топката вече беше подминала Германов. Публиката вече се обърна да си тръгва, някои си отвориха фейсбука, трети тръгнаха за кафе. Мирослав Георгиев – айтито свали ракетата и се чудеше дали да вдигне победоносно ръце, но все пак изчакваше последните мигове преди победата на живота си. Само един човек не спираше да дълбае по корта. С нереално, гениално отиграване, като ранен звяр в последния си дъх, Германеца извади невъзможна топка от бекхенд страната и се опита да прехвърли Мирко. Последният тотално забрави, че е на корта и блокира, което доведе до грешка във волето. В следващата точка Германеца му направи нов абсурден лоб, а при първия появил се мачбол оплете Гордиев възел около шията му и веднага след сервиса му заши тежък уинър и като в някакъв унес спечели най-загубения мач в живота си, докато неговият приятел Мирко седеше почти невиждащ и невярващ какво се е случило. Приятелски след това Германеца посъветва Георгиев да не се прибира веднага при своята половинка, защото този вариант след такива моменти се е доказал, че често е пагубен.

Титанът от Футура Тишо Желев падна сломен от Варварина – Асен Георгиев 1-6.

Като дива мечка гризли Латин Латинчев мина през тарантулата Светослав Козалиев, който не можа този път да хване в паяжината си някогашния швейцарски талант.

Камен Новиков стисна мъжки ръката на учителя Чичо Киро 3-6, а завърналият се след дълго отсъствие Боби Гергинов взе скалпа на втори съперник по пътя към ¼ финалите. Там обаче той срещна Чичо Киро, а въпросният преподавател по тенис си стана истински войн сред младата конкуренция около него и като вековна секвоя сред млади борчета показва на всички класата и красотата на тениса от едно време. Той победи с 6-4 Гергинов и тръпнеше за мача си с Радо в полуфиналите. Владимиров пък победи не лесно Деян Пеловски и след това мина през Латинчев.

Иван Златков имаше изключително важен мач с ОФП-то Станислав Иванов. В динамичен мач, с много тактически надхитряния, завършеният технически по абсолютни всички параграфи, че даже и над тях Иван Златков победи Иванов. Според Златков ключов момент за победата е било неговото самочувствие, което никога не го предавало при никакви обстоятелства. В следващия си двубой той даде на Милен Германов да си поеме дъх и щедро се разходи по корта, за да не му създава проблеми в следващите битки.

Пристигналият с мистичния Шевролет Пепи Иванов показа, че българите от северозапада не се плашат от някакви си варвари и взе мача с 6-4 в тежък сблъсък.

В единия полуфинал Чичо Киро, единственият удостоен с такава престижна титла на „Диана“, дръпна 3-1 на Радо, но подготовката на люлинската томахавка си каза думата и пред погледа на своя статистик и ученик Виктор Пейчев и ментора Пламен Милушев взе мача с 6-3.

В другата среща Пепи Иванов искаше да спре черната серия срещу Милен. Битката беше тежка. Той водеше 4-2, Милен изравни до 5-5 и натисна за обрат йокодзуната. Виждайки отпора обаче, Германеца предизвика всички богове и в люто разиграване Пепи Иванов падна покосен, но не от обичайните уинъри, а от подхлъзване и се отказа, за да бъде готов за следващата неделя.

Финалният мач бе класически сблъсък, но това бе и единственото противопоставяне, за което няма какво толкова да се каже. Германеца игра много стабилно, атакуваше удобните топки, Радо държеше на повече стабилност и разчиташе на дълбок лифт, с който да изтласка от основната линия опонента си. В крайна сметка стилът на единия надделя и той взе сладка победа, за да запише четвъртата поредна титла и освен това да дръпне сериозно и в битката за първото място за сезона.

Следващата неделя Милен потвърди, че скача за пета титла, а на своя приятел Мирко му обеща, че отсега нататък ще се старае винаги да го побеждава със 7-6, защото установил, че това било по-болезнено и от лешник.

До нови срещи следващата неделя 😊

Резултатите – ТУК

Ранглистата – ТУК

Записването за следващия турнир ТУК